Съвест

Съвестно ми е да. Но като истински циник и егоцентрик ми е съвестно за сбствената ми чест, а не за някой друг или нещо. Последно време, това което ме разконцентрирва е натягащото усещане, че приличам на някого на когото ...не искам да приличам. Толкова мазно да ме кара да се чувствам. А аз допоследно ще твърдя че съм рицар на лоялността и честта. И като такъв разкъсвам близостта с подмолни създания и я снишавам до любезно отбягване. Вежливостта и възпитанието все пак не са самоизключващи се фактори щом 'скъсаш' с нещо.

Ето от къде идва проблема със самосъвестта. Направих нещо, което е пряко принципите ми, за втори път, с оправданието 'Целта оправдава средствата'. Първият път беше с онзи мазен Рейвън - наистина не ми харесва какво се прави там, но имах нужда от информация, да знам какво става, каква е конкуренцията и прочее. Вторият път е сега с Велинка - толкова неприятно създание да ми е тя! Преди имах поводи да я уважавам като връстник - самостоятелна, спортна, организаирана, работлива, точна щом се отнася до задачи и молби, малко социално непохватна, но ненатрапчива. Сега виждам...ъънгх! всичко онова, срещу което принципите ми се противят - лицемерна, използваща, ероцентрична, не показва способност да поглежда нещата от друга перспектива, емоционално груба и непрекъснато критична и отричаща, а житейските си наблюдения се опитва да представи като по сложни или нови отколкото са. Всъщност са толкова плоски че ми е идвало да вмъкна репликата "ще ми се да разбреа какво новоизлюпените ти и кривокраки напъни за морализъм ще кажат по въпроса". Нищо от предходно изброеното не виждам! Следвайки своите принципи и съветите на много други, с които споделих въпроса, просто трябва да и тегля майната. Но ето и врътката - Peer pressure-а за 'заедността'. Еми няма я! Няма такова нещо, колкото и да ми се иска, колкото и да се боря, няма такова нещо. И точно за това ми е съвестно - че развалям идеята за 'заедност', която крепеше групата преди вскичко. Е, май My Little Pony греши че две напълно различни 'понита' могат да са приятели въпреки всичко...поне не винаги. За моя радост имам и потвърдителни примери.

Идолопоклонничеството е лошо нещо и сега приемам пада на нещо като 'идол'..да не се изхвърлям чааааааак толкова много в епитети. Но да не ми казвате C'est la viе! неща от типа ' трябва да си гаден понякога' ЩОМ се отнася до интимни връзки с приятли, семейство и любими и подобни. Това не е бизнес, това е човещина. Ако става въпрос за бизнес,хе, както се казва в Кръсникът 'no hard feeling just business'. Поне за сега отказвам да гледам на личния си живот като бизнес, а личен за мен значи това което пламти отвътре, хората, историите, нещата които допускаш до себе си близо :)

И така, това е блог чистка. За да сме наясно със себе си и със съвестта си.

Изходът е дипломация - възпитани и вежливи да, но не и близки. А що се отнася до мен, няма да критикувам практиките и мисленето на въпросната коза...пардон, момиче, именно защото не е възпитано. Решението е обективна истина, изказана на място :)

Денят е дълъг, имам бели да върша.

Лека нощ!