и наистина нещо съм се повредила. Организма ми се е побъркал - не знае какво иска, какво му се яде, какво му се прави, кога коя физиологична функция да изпълнява, кога да не я изпълнява. За капак, със всяка крачка чувам '58, 58, 58, 58, 58"
За кила говоря. А ето и тъпото, не съм мръднала от 58 въпреки яденето на салати и целия месец на смачкване от тренировки. Значи ли това че тялото ми се чувства оукей на 58? Не мисля така и симптомите са на лице - болящи колена, задъхване, умора. Аа не, така не може.
Достатъчно пораснали сме вече, за да знаем че това да си в някакъв работен...даже роботен режим не е дорки; необходимо е ако си искаш здравия разум.
С други думи - back to basics.
Oцеляване, като животно...
...
някак си ми харесва.
нали съм си зверче.
...
оцелявай през деня.
сънувай през ноща.
ако може и малко секс да впишем в програмата :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар