Да живее мързелът!

Неее, сериозно, да живее мързелът!

Толкова да съм се смързеливила муахаха и никак не ми е гузно XD 

Ок, не е полезно, вярно, но пък да е толкова кеф нищо да не правиш...е, стига да не е за повече от 2 седмици. Аз съм вече на третата и уж започвам да се увъртам и нагласям за екшън. Казах ли че се и укълцах перчема?

Да окълцах го :)

след известно време пак и съм на ръба на дългата коса, но за това като му дойде времето. Сега в главата ми е само пролетната ваканция и идеята да ида до франция нагости на Майчето. Проблемът са парите естествено, оказва се че влакът е по скъп от очакваното. Но някак си ще го измундрим, имали желание има и начин е мотото ни.

Да, като говорим в множествено число, мразим курабийчо, котарака, господин 'охрана', тъпчото..не тъпчото всъщност не, там нещата са ясни поне с младежа, т.е. той е наясно със себе си :P а за останалите не знам да се смея ли или да се цупя. Ок, всъщност иронията ме забавлява - мизерниците неща са си били наумили, но в същото време са забравили че са заети вече и са се самоомазали в собствените си намерение. Мисля да следвам съвета на Стънсън:

I was sad but then I decided to stop being sad and be awesome instead.

 Просто и ясно. Няма по сладко отмъщение от това да видиш изражението на бившата ти любоф когато осъзнае колко много са изпуснали хехехехехехе. Добре, де при мен не е любоф, а обекти на интерес. За сега не е задълбавало чак толкова много, че да е любоф. Но, да в момента когато съмнението се прокрадва из физиономията им че можеби това там е можело в някакъв момент да бъде до тях. Муахах..

мда...