Започвам да се плаша. Не, сериозно!Искам да се справя с нещо, което съм започнала, като се оповавам на собствените си умения да разбирам нещата. Финалният резултат обаче е далеч от това, което се стремя да постигна. Следователно, настава объркване и съмнение в собствените ми способности. И се питам 'сега какво?'
И сега какво?
Наистина ми е объркано. Наистина искам да се справя. А на практика, затъвам - колкото повече се опитвам да се справя, толкова повече затъвам. И макар че следвам джедайската философия на Йода "Do not try. Do or do not" Нещата се оплитат още повече, като прибавим общото заключение че ако нещо не ти върви значи не е за тебе. Е да,но пък моя аргумент е, че щом нещо не ти върви в началото, не означава мигновенно, че не е за теб. Нали това е смисълът на думата 'уча'? Това е успокоение, което не ми помага вече. Накрая на семестъра ще излезе една табличка с оценки, които напрактика ще се сведат до една обща оценка. Ако тя е ниска, ноу сколършип за Вили и Вили ще си ходи. Вили не иска да си тръгва от тук :(
неискамнеискамнеискамнеисамнеискам
Какво да направя сега? Като в Гордеев възел съм - колкото повече се старая да се справя и да вдигна номера на тези проклети оценки, няма никакъв ефект; в същото време се опитвам да уча както винаги съм правила - учене в името на смото учене...Поне така правех и някак си успявах, оценките сами си идваха. Сега не мога да намеря координация между двете. Няма,бе, няма!
Няма коментари:
Публикуване на коментар