Измислих си и аз накрая - хубаво е да споделяш впечатления от нови, стари, ужасни, щастливи и т.н. неща, защото действа терапевтично. Не винаги дневника със олепените страници е близо, а аз обичам да пиша такива неща, и затова ей го на блогът. Минусът - не мога да си залепя , да речем, билета от последното ми весело пътуване въс влака или някое красиво листо.
И в началото.....
Започвам с традицията да лепя картинки и как по добре да започна освен с нещо мое - първата ми русалка :)
И иначе сега се съм на вълна 'back to basics'. Едно време, преди дългите 7 години, когато бях в шести/седми клас ази бях зубър. От тогава ми е останало че ученето е лесно, само че когато 'забравяш' да учиш + гореспоменатото усещане = много преписване и едно солидно 'упс'.
И ето сега отново ставам зубър с идеята да намеря начинЪТ ...който за пореден път се оказва че е учи на време а не в последния момент. А пропо, последният момент е днес и се оказва, че наистина имам доста да си натъпча в главата за утре 11:55ч. Ето защо сега я изпразвам възможно най много.
Гадно е като се разочароваш от приятел, нали? Е, честно казано АЗ се самоубеждавам че става дума за приятел, защото честно казано, след малко insight (самовзиране) осъзнавам че тази теорема е валидна само защото и Аз и Приятелят сме били част от една обща група. Извън нея обаче, няма здрави връзки. Или с други думи, психолологичната идея че "Каквото е валидно за общността е валидно и за индивида, но не винаги каквото е валидно за инвалида е валидно за общността''. В крайна сметка, колкото да ми се иска да крещя и да се ядосвам осъзнавам че не съм надълбоко засегната; все още съм бясна на човека и ако я видя има голяма вероятност да се разкреща и даже да и налетя, но това ми послужи само за оправдание да се отлепя емоционално от въпросното създание. И аз съм една злоба обаче XD Сега единственото нещо, което ни обединява, е факта, че сме чужденци в чужбина, все българи и в тази гледна точка няма да 'скъсваме' съвсем..ако ще да е заради празното родолюбие. Извода за човека: 'присмял се хдбел на щърбел' в типичния хлапашки-нагъл стил 'аз имам много комплекси, никой от които не си харесвам, ама и отричам'. Тийнейджъри, кво да ги прайш :P
Стига лошости, ето нещо хубаво!
Защо обичам бокса ? Първо, супер якия начин да поддържаш форма и самочувствие, имаш шанс да се наслаждаваш на гледката (стига да има), боксьорите по мои наблюдения са винаги позитивни и те посрещат радушно пез въпроси ..особено ако си момиче, лол! и И! винаги можеш да намериш ..интересни образи душици, нато например:
и за малко цвят добавяме...
................................................................................................................
Нико ДиАнджело от "Пърси Джаксън" поредицата. Просто човека за който говоря също се казва Нико и е също толкова екзотичен като въпросния италиянски герой..и за да се вкараме съвсем във филма, даже прилича на него: чернокос, кафеви очи (ок, не черни като на момчето от книжката бът клоус инъф), светла кожа. Само за уточнение, с момчета от тренировки не се излиза, но това не пречи да се радваш на гледката или на компанията ;)
И с това закючвам днешната сесия.
Нордвент, ако четеш това, да знаеш най безцеремонно плагиатствам от тебе във всичко, скруу копирайт, и само да добавя 'защо забога не се сетих по рано'
Доскоро писане :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар